Винчелистен лопен
Verbascum bugulifolium Lam.
Celsia bugulifolia (Lam.) Jaub. et Spach1, 4
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iv); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно до едногодишно тревисто растение, разредено неразклонено просто и дълго жлезистовлакнесто, по-гъсто в горната част. Стъблото високо 15–60 cm, просто или разклонено. Приосновните листа в розетка, на 2–5 cm дълги дръжки; петурите дълги 2,5–5(8) cm, широки 1,2–3(6) cm, широкотриъгълни до сърцевиднояйцевидни, целокрайни или назъбени. Стъбловите листа приседнали, значително по-малки, подобни на прицветниците, гъсто жлезисти. Цветовете разположени поединично, образуващи сбито, цилиндрично, покрито с жлези с виолетови главички, гроздовидно съцветие. Чашката дълга 5–8 mm, до основата разделена. Венчето 25–30 mm в диаметър, отвън синеещо, с жълти радиални ивици, отвътре зелено, отвън жлезисто, отвътре с папили по жилките на горните дялове; горните 2 дяла продълговати, 2 пъти по-тесни от долните. Тичинките 4; дръжките на горните 2 тънки, гъсто покрити с бели и виолетови папили. Плодът кутийка, дълга 5–8 mm, овална, гъстовлакнеста. Цв. ІV–VI, пл. V– VIІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи и тревисти места, пасища, храсталаци и редки дъбови (благунови и благуново-церови) гори. Популациите са малочислени, с дифузно разпределение на индивидите. Възобновяването е твърде бавно.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – южно от Ахтопол до с. Резово), Странджа (край с. Бродилово и резерват „Узунбуджак“); от морското равнище до около 100 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Югозападна Азия (Северна Анатолия).
Отрицателно действащи фактори. Утъпкването и пашата на селскостапански животни, залесяването, ограничения ареал и ниската плътност на популацията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите му се намират в границите на защитена местност „Силистар“, резерват „Узунбуджак“ и природен парк „Странджа“. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията, на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1995; Гусев и др., 2004.
Автор Чавдар Гусев
