Баумгартеново великденче
Veronica baumgartenii Roem. & Schult.
Сем. Scrophulariaceae – Живеничеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iv,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблата пълзящи, приповдигащи се, високи 4–12 cm, разклоняващи се, при основата рядко, при съцветието сгъстяващо се простовлакнести. Приосновните листа приседнали, овални, средните и горните приседнали, ланцетни, срещуположни, всички листа назъбени с остри зъбчета, с триклетъчни жлези. Цветовете в рехави щитовидни съцветия. Прицветниците целокрайни, ланцетни, голи. Венчелистчетата сини или с розови отенъци. Плодът овална, двустранно сплесната, гола кутийка. Цв. VI–VII, пл. VII–VІІІ. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава планински поляни. Сега е известна една популация в Западна Стара планина – подножието на вр. Миджур, където на 20–30 m2 площ са установени около 30 индивида на 2000–2200 m н. в. В другото известно находище в Мъглижки Балкан, видът не е намиран в последните години.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – вр. Миджур, Ср. – Мъглижки Балкан), 2000–2200 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Югоизточна Европа (България, Румъния, западната част на бившия СССР, Словакия, Сърбия, Украйна).
Отрицателно действащи фактори. Глобалното затопляне и засушаването на климата, дори събирането за ботанически колекции съкращават числеността на малобройната, заемаща у нас малка територия, популация.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите и разработване на План за действие за опазване на вида. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и включване на популацията в защитена територия.
Литература: Пеев, 1973, 1995.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
