Одрински лопен
Verbascum adrianopolitanum Podp.
Сем. Scrophulariaceae - Живеничеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение, гъсто просто дългоразклонено и жлезистовлакнесто. Стъблото високо 60–150 cm, облистено, в долната половина разклонено; разклоненията възходящи, жлезисто влакнести. Приосновните листа с 1,5–5 cm дълги дръжки, петурите цели, дълги 5–10 cm, широки 1,5–2 cm, жлезисти, продълговатоланцетни, в основата клиновидни, ясно тъпоназъбени. Стъбловите листа зелени, приседнали, островърхи; долните ланцетни; средните яйцевидноланцетни; остроназъбени. Цветовете разположени поединично в рехаво класовидно съцветие. Чашката 5–7 mm дълга, до основата разделена; дяловете ланцетни, островърхи или елипсовидни. Венчето 20 - 28 mm в диаметър, златистожълто, в основата гъсто ясно напръскано със светли точки; по външната повърхност разсеяновлакнесто; отвътре голо. Тичинките 5; дръжките гъсто покрити с виолетови папили; двете долни в горната третина голи. Семената дълги 0,7–0,8 mm, коничнопризматични. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи, припечни, тревисти и каменисти (силикатни и варовити) места, изоставени ниви, силно разредени дъбови (благунови и границови) гори. Популациите заемат ограничена площ и са малочислени. Семенното възобновяване е затруднено.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – селата Твърдица и Чочовене, Сливенско), Родопи (Изт. – между Крумовград и Ивайловград – с. Гугутка, с. Горно Луково, край яз. „Ивайловград“, с. Черна черква), Тракийска низина (с. Мезек и с. Камилски дол, Свиленградско; с. Градище и между с. Лозен и с. Черна могила, Хасковско; с. Коларово, Старозагорско), Странджа (между с. Факия и гр. Средец); от морското равнище до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Североизточна Гърция и Европейска Турция).
Отрицателно действащи фактори. Паша на селскостопански животни, залесяване и самозалесяване, ниска плътност и малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг и проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията, на застрашаващите фактори и на състоянието на местообтанията. Включване на находища в защитени територии и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Стефанова, 1984; Стефанова-Гатева, 1992, 1995; Uzunov et al., 2002.
Автор Чавдар Гусев
