Целолистна дилянка
Valeriana simplicifolia (Rchb.) Kabath.
Сем. Valerianaceae – Дилянкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто двудомно растение с дълго, слабо разклонено коренище и стерилни надземни издънки. Стъблото единично, 15–60 cm високо, широко наребрено до почти крилато, разклонено в областта на съцветието, с 3–5 двойки листа. Приосновните и стъблените листа целокрайни. Съцветието връхно, сложно (полусенник). Цветовете еднополови. Венчето розово или бяло. Тичинковите (мъжки) цветове с 1–1,5 mm дълга тръбица, женските с 2,5–3 mm дълга тръбица. Плодовете голи. Цв. V–VІ, пл. VІІ−VIII. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се по сенчести, влажни тревисти места, покрай потоци, в зоната на буковите гори.
Разпространение в България. Пирин (местн. Крушето над Разлог и в долното течение на р. Глазне над Банско); между 1300–1400 m н. в.
Общо разпространение. Средна (на юг от Италия) и Източна Европа (без Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, малката численост, силната степен на фрагментация, както и специфичните екологични изисквания застрашават вида с унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията при р. Глазне влиза в национален парк „Пирин“. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата в останалите райони, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на опазването. Съхраняване на семена в Националната семенна банка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, Кузманов, 1963; Кузманов, 1984; Делипавлов и др., 1995.
Автор Люба Евстатиева
