Valeriana dioscoridis Sibth. & Sm.
Сем. Valerianaceae – Дилянкови
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище, със сноп от вретеновидни грудки, без издънки. Стъблото единично, високо 25–90 cm, с 2–3 двойки листа. Приосновните листа прости, целокрайни; стъбловите перести, с 3–4 двойки странични листчета, всички голи. Съцветието връхно, сложно. Цветовете двуполови. Венчето тръбесто, розово или бяло. Плодовете голи или влакнести само по едната страна. Цв. ІV–V, пл. VІ−VІІ. Опрашва се от насекоми и по-рядко от вятъра. Размножава се със семена и вегетативно с грудки.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти, скалисти терени с плитка, ерозирана, излужено-канелено горска почва в дъбовия пояс. Участва единично в състава на разредени храстови съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю.), Струмска долина (Кресненско дефиле), Славянка, Пирин (вp. Лясковец и вp. Св. Елена); от 50 до около 300(400) m н. в.
Общо разпространение. Средна и Югоизточна Европа (на юг до Италия и Балкански полуостров), Югозападна Азия (Мала Азия) и Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Туризмът, строителството, разораването на площите, пашата и утъпкването се отразяват неблагоприятно на състоянието на популациите. Ограниченото разпространение, малката численост, силната степен на фрагментация, както и ерозиционните процеси в местообитанията допълнително застрашават вида с унищожение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му влизат в национален парк „Пирин“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата в посочените райони, на биологията на размножаване и на факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на опазването. Съхраняване на семена в Националната семенна банка в гр. Садово.
Литература: Мешинев, 1984; Делипавлов и др., 1995; Пашалиев, Димитров, 1995; Richardson, 1976.
Автор Люба Евстатиева