Странджанска боровинка
Vaccinium arctostaphylos L.
Сем. Е ricaceae –Пиренови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii); C1]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Храст с височина до 3 m. Стъблата възходящи, разклонени, с гладка, кафява кора. Листата опадливи, дълги 40–70 mm и широки 18–30 mm, продълговатоелипсовидни, ситноназъбени, отдолу с ясно мрежовидно жилкуване. Цветовете в рехави гроздовидни съцветия, венчето камбанковидно, бледочервеникаво. Плодът черна сферична ягода, семената многобройни, с размери 1,5–1,7 mm, бледооранжеви. Цв. V–VI, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Из сенчести гори от източен бук и източен горун. Субпопулациите са ограничени на брой и попадат в зона на активна стопанска дейност. Малочислени популации в повечето от находищата. В околностите на Малко Търново, Патронов (2002) съобщава формиране на подлес в гори от източен бук.
Разпространение в България. Странджа (местностите Сърнеково и Сираково на територията на Държавно лесничейство „Малко Търново“, резерват „Узунбуджак“; околностите на селата Българи, Бродилово и Сливарово); 150–300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, северната част на Мала Азия, Кавказ, Малък Кавказ.
Отрицателно действащи фактори При дърводобив много индивиди може да бъдат механично увредени. Интензивните сечи в съседни територии може да доведат до засушаване на почвите в границите на находищата.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите попадат в границите на природен парк „Странджа“, включително и на територията на резерватите „Силкосия“ и „Узунбуджак“. Находищата са в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Йорданов, 1938; Анчев, 1982; Патронов, 2002; Гусев и др., 2004.
Автор Теньо Мешинев
