Южна мехурка
Utricularia australis R. Br.
Utricularia neglecta Lehm.1
Сем. Lentibulariaceae – Лентибулариеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, свободно плаващо, насекомоядно растение, без корени. Стъблата дълги 10–100 cm, тънки, нишковидни, мономорфни. Листата дълги 1–8 cm, 2-делни от основата, дяловете многократно дланевидно- до пересторазсечени, нишковидни; крайните листни сегменти единично- или снопчесточетинести; с 8–25 мехурчета на всеки лист. Цветовете 2–10 в гроздовидни съцветия. Венчето лимонено- или оранжево-жълто; горната устна по-дълга от подутината на долната устна (тя затваря венечното гърло); долната устна повече или по-малко плоска, с вълновиден ръб; шпората удължена. Плодът кутийка. Цв. VІІ–VІІІ, пл. ІХ. Опрашва се от насекоми. Размножава се вегетативно (с туриони) и със семена.
Местообитания и популации. Обитава застояли или бавно течащи води и разливи, в езера, заблатени места. Среща се нарядко, на малки групи или с отделни индивиди.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – гр. Белослав), Североизточна България (с. Сребърна), Дунавска равнина (с. Крушовене), Родопи (Ср. – Чаирски езера), Тракийска низина (около гр. Пловдив и гр. Садово); 50–300 m, по-рядко до 1600 m н. в. Находищата при гр. Белослав и гр. Садово не са потвърждавани от края на XIX в.
Общо разпространение. Почти космополит (без Северна и Южна Америка).
Отрицателно действащи фактори. Отводняване и пресушаване на блатата, на заблатените места и на разливите, коригиране на речните корита, хидромелиоративно строителство, замърсяване на водите (промишлено, селскостопанско). Ограничено разпространение на вида, лошо възобновяване и ниска плътност на индивидите, конкурентни видове и глобалното затопляне.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата му се намира в поддържан резерват „Сребърна“, друго – в защитената местност „Чаирите“. Част от находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори; мониторинг на състоянието на популациите, обявяване на нови защитени територии, поддържане, опазване и възстановяване на хабитатите.
Литература: Мешинев, 1984; Маркова, 1995.
Автор Даниела Иванова
