Уроспермум
Urospermum picroides (L.) F.W. Schmidt
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи 30–45 cm, дълго четинесто- и бодливовлакнести. Листата дълги 40–140 mm, широки 10–50 mm, четинесто или бодливовлакнести; долните листа обратнояйцевидни до продълговати, перестонаделени или назъбени с крилата дръжка; горните листа яйцевидни или линейни, заострени, повече или по-малко назъбени, стъблообхащащи. Кошничките 1–9, до 4 cm в диаметър, на дълги дръжки, удебелени в основата на кошничката. Обвивните листчета яйцевидноланцетни, удължени на върха, четинесто- или бодливовлакнести. Езичестите цветове бледожълти. Тялото на плодосемките дълго 5–6,5 mm, с 6–8 mm дълго, тънко, цилиндрично носче. Хвърчилката бяла. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, които се разпространяват от вятъра.
Местообитания и популации. Мозаични субпопулации с ограничен брой индивиди по тревисти и скалисти места с нарушена естествена растителност в райони със смесени дъбови гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – между селата Синеморец и Резово, местн. Силистар), Родопи (Изт.).
Общо разпространение. Югозападна Европа, Средиземноморието, Балкански полуостров, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Предимно антропогенни – потенциално развитие на туризма (строителство на туристически съоръжения) по морското крайбрежие, както и естествени, дължащи се на ограниченото разпространение на вида.
Предприети мерки за защита. Находищата по Южното Черноморско крайбрежие се намират на територията на природен парк „Странджа“, защитена местност „Силистар“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид, събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово и при необходимост – обявяване на нова защитена територия за опазването на вида.
Литература: Кузманов, 1984а; Пеев, 1992а; Sell, 1976; Kuzmanov et al., 1993.
Автор Десислава Димитрова
