Ulota crispa (Hedw.) Brid.
Сем. Orthotrichaceae– Ортотрихови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен епифитен листнат мъх. Чимчетата жълто-зелени, вътре ръждиви, 1–2 cm високи. Листата умерено до силно къдрави в сухо състояние, влажни изправени, линейно-ланцетни, със заострен връх. Жилката завършва под листния връх или в него. Спороносната кутийка елипсовидна, набраздена, усукана след изсъхване и разсейване на спорите, постепенно преминаваща в дръжката. Еднодомен.
Местообитания и популации. Среща се в планинските райони по стволовете на горски дървета (ела, бук, бреза) при повишена въздушна влажност.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – долината на р. Заводна над с. Рибарица), Витошки район (Витоша – Стара река над с. Бистрица, по дънери на брези над Драгалевския манастир, долината на Владайска река).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Сърбия, Хърватска), Централна Европа, Канарски о-ви, Мала Азия, Кавказ, Амур, о-в Сахалин, Северна Америка, Тасмания. Вид на умерените зони.
Отрицателно действащи фактори. Селищно и инфраструктурно развитие, туризъм, отсичане на стари дървета, атмосферно замърсяване.
Предприети мерки за защита. Находището в Стара планина е в границите на национален парк „Централен Балкан“. Всички находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Арнаудов, 1914; Podpéra, 1911.
Автор Анна Ганева
