Копъровиден тургениопсис
Turgeniopsis foeniculacea (Fenzl.) Boiss.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(i); D]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение, високо 20–40 cm. Листата 3–4 пъти перестонарязани, с нишковидни дялове. Сложните сенници на дълги дръжки, главните лъчи 2–3, сенниците с 2–3 двуполови и няколко мъжки цвята в средата. Плодовете елипсовидни, с кукести бодли. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани зоохорно и барохорно.
Местообитания и популации. Среща се по каменливи тревисти и храсталачни места и сипеи с плитка хумусно-карбонатна почва, на варовит терен. Расте в съжителство сInula aschersoniana ,Agropyron brandzae ,Koeleria simonkaii ,Polygala rhodopea ,Medicago rhodopea ,Galium rhodopeum ,Jasminum fruticans и др. Популацията е силно фрагментирана и представена с ограничен брой индивиди (от 3–4 до 10–15). Общият брой на индивидите не надхвърля 50–60.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – по билото и в горните части на южните склонове над селата Марково и Белащица, Пловдивско и над Асеновград), Тракийска низина (Бесапарски ридове, на 1–2 km западно от с. Куртово Конаре, Пловдивско), в ксеротермния дъбов пояс; на 300–600 m н. в.
Общо разпространение. Югозападна Азия (Мала Азия, Сирия до Иран).
Отрицателно действащи фактори. Слабата конкуретна способност на вида, малочислените му популации, прекомерната паша и ерозията, водеща до пълно отмиване на почвата. Разкриването на кариери и други подобни дейности застрашават вида с пълно унищожаване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Обявяване на Новоселско–Кричимския рид от Бесапарските ридове или на билото на Средни Родопи над с. Марково, за защитена територия. Проучване на биологията и екологията на вида и на възможностите за отглеждането му в експериментални колекции и по алпинеумите в ботаническите градини. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Станев, 1975в, 1983б, 1984; Асенов, 1982.
Автор Стефан Станев
