Родопско лале
Tulipa rhodopea (Velen.) Velen.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,v)]. IUCN(V), ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата овална, с червено-кафява люспа. Стъблото високо 25–45 cm, изправено, голо, облистено. Листата 3–4, елиптичноланцетни, по ръба вълновидни, сивкавозелени. Околоцветните листчета дълги 3–7 cm, широки 1,5–3,5 cm, обратнояйцевидни до лопатовидни, на върха заоблени или слабозаострени, червени, в основата отвътре с черно петно, заобиколено от жълта ивица. Плодът кутийка, яйцевидна, дълга до 3 cm. Цв. IV–V, пл. VI–VI. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по каменисти тревисти места, отворени места в храсталаци (Syringa vulgaris ,Carpinus orientalis ,Quercus pubescens и др.), на канелени горски почви с варовита скална основа. Образува фрагментирани популации с няколкостотин до няколко хиляди индивида, срещащи се поединично или на малки групи.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – Асеновградско); на 500–800 m н. в. Посочван за Славянка, долината на р. Места и Родопи (Изт.), вероятно вместо близки видове, находищата му в тези райони се нуждаят от потвърждение.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Събиране на индивиди за букети и засаждане в градините, лошите възобновителни способности на вида, ниската численост и площ на популациите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището на вида в местн. Лале баир над Асеновград е обявено за защитена местност и попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Разработване на План за действие за опазване на вида, мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Китанов, 1964; Делипавлов, 1984; Велчев, 1992.
Автор Соня Цонева, Владимир Владимиров
