Пиринско лале
Tulipa pirinica Delip.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii,v); С2а(i)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфологияи биология. Многогодишно тревисто луковично растение. Луковицата обратнояйцевидна с тъмнокафяви обвивни люспи, от вътрешната страна голи. Стъблото високо до 20 cm. Листата 3–4, тясноланцетни. Околоцветните листчета червени, в основата с тъмно петно, без жълта ивица около него, неравни помежду си; вътрешните обратнояйцевидни, по-широки от външните ланцетни листчета. Тичинковите дръжки голи. Плодът елипсовидна кутийка. Цв. IV–V, пл. V–VI. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по сухи тревисти и храсталачни места с преобладаване наSyringa vulgaris иPaluirus spina - christi , върху наситено кафяви планинско-горски почви. Популациите са с ниска численост. Наблюдават се годишни флуктуации в техния размер, движещи се в границите 50–100 индивида.
Разпространение в България. Славянка (местн. Пазлъка при с. Илинден), Пирин (Ю. – местн. Сари Падина при с. Копривлен, местн. Лалево в подножието на вр. Света Елена); 800–1300 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото локално разпространение, ниската численост на популациите, събирането за букети и изваждането на цели растения, влошаването на качеството на местообитанията в резултат на косене, паша и утъпкване.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Системно проследяване на числеността и площта на популациите. Включване на находището в местн. Пазлъка (с. Илинден), където се срещат и други видове с консервационен статус, в рамките на защитена територия. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и реинтродукция в естествените местообитания.
Литература: Делипавлов, 1987; Петрова, 1992а.
Автор Пепа Игнатова
