Trifolium squarrosum L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii)+2ab(i,ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата изправени или възходящи, високи 30–40 cm. Листчетата дълги 1,5–2,5 cm и широки 0,3–0,5 cm, обратноланцетно-елиптични. Съцветията главички, дълги до 3 cm, яйцевидни, рехави. Цветовете дълги 0,9–1,2 cm. Чашката с 10 жилки, влакнеста, гърлото затворено с пръстеновидно удебеление и власинки. Венчето бледорозово. Бобът едносеменен. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по влажни ливади в низините. Популацията е разредена и малочислена. Основната част от подходящия за вида хабитат е унищожен през 70-те години на XX в. Останали са малки площи, в които през четири последователни години (от 2003 до 2006) не са установени индивиди от този вид.
Разпространение в България. Тунджанска хълмиста равнина (между селата Калояново и Жельо войвода, Сливенско); 150 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за съществуването на вида в България са свързани с ограниченото му разпространение, малката численост на популацията, деградацията и унищожаването на хабитата (разораване на ливадите).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациите, изследване на биологията и екологията на вида, на състоянието на хабитата, както и поддържане, опазване и възстановяване на хабитата и заеманата територия.
Литература: Ганчев, Денчев, 1965; Кожухаров, 1976.
Автор Десислава Сопотлиева