Trifolium phleoides Willd.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ac(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата единични или по няколко, дълги 15–30 cm, прави. Прилистниците продълговатоланцетни, на върха нишковидноизточени, в основата без ушички. Листата тройни; листчетата дълги 6–25 mm, широки 1,5–5,5 mm, тясноелиптични до линейнообратнояйцевидни. Цветовете неправилни, без прицветници, събрани в яйцевидни или конични, при плодоносене цилиндрични главички. Чашката дълга 3–4 mm, при плода повече или по-малко подута, влакнеста, зъбците триъгълноланцетни, 2–3 пъти по-къси от тръбицата. Венчето бледорозово, по-късо или равно на чашката. Плодът яйцевиден, 1(2)-семенен, изцяло включен в чашката боб. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Тревисти места, поляни в култури от бял бор, върху хумусно карбонатна или излужена канелена горска почва, на варовита основна скала. Образува малочислени популации с ограничена площ.
Разпространение в България. Софийски район (Люлин, с. Мало Малово, Понор, Василовци); до 1000 m н. в.
Общо разпространение. Средиземноморие, Кавказ, Югозападна Азия (Мала Аия), Северозападна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Горски и селскостопански дейности (залесяване, коситба), паша.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Coombe, 1968; Zohary, 1970.
Автор Ана Петрова