Triglochin maritima L.
Сем. Juncaginaceae – Дзуковидни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,v)+2ab(i,ii,iii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение, с добре развито коренище, обвито във влагалища от стари листа. Стъблото високо 10–50 cm, изправено, сочно. Листата приосновни, полуцилиндрични, жлебовидни към върха. Съцветието гъсто, гроздовидно, многоцветно. Цветовете дълги до 4 mm, с 6 зеленикави, кьм върха червеникави, перигонни листчета, наредени в 2 кръга; плодникът образуван от 6 плодолиста. Плодът яйцевиден, разпадащ се на 6 плодчета. Цв. V–VI, пл. VI–VIІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава влажни тревисти места на засолени почви при морското равнище. Поради изискванията на вида към по-висока влажност в съчетание със засоленост на почвата, формира фрагментирана популация с ниска численост от единични индивиди или малки групи.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – блатото при с. Дуранкулак, южно от Варна).
Общо разпространение. Умерените зони на Северното полукълбо, Средиземноморската област, Балканския полуостров, Югозападна Азия (Мала Азия), Монголия, Средна и Южна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, деградация на хабитата в резултат на промяна на водния режим, замърсяване на водите, безконтролна паша в крайбрежната растителност, интензивно развитие на туризма, ограничено разпространение и малочислена популация, с ниска плътност на индивидите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едното находище на вида попада в границите на защитена местност „Дуранкулашко езеро“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популацията и разработване на План за действие за опазване на вида.
Литература: Йорданов, 1963; Кочев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева