Странджанска детелина
Trifolium ligusticum Balb. ex Loisel.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(i,ii,iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата дълги 10–40 cm, разпръснато разпереновлакнести. Листата последователни, тройни, с до ½ от дължината си сраснали прилистници, на дълги, скъсяващи се към върха влакнести дръжки; листчетата дълги (6)10–13(20) mm, широки 6–10(12) mm, сърцевидни до обратнояйцевидни, влакнести. Цветовете без прицветници, събрани в 6–15 mm дълги яйцевидни, единични или по 2, главички. Чашката дълга 4–6 mm, разперено разпръснатовлакнеста до върха, тръбицата с 10 силно изпъкнали жилки и 2–3 пъти по-дълги от нея силно разперени навън зъбци. Венчето неправилно, белезникаво или розово, 2 пъти по-късо от чашката. Плодът 1–2 семенен, яйцевиден, кожест, затворен в чашката боб. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. В култури отPinus maritima. Малочислени популации, с ограничена площ.
Разпространение в България. Странджа (около с. Кости); 50 m н. в.
Общо разпространение. Югозападна Европа, Средиземноморие, Балкански полуостров, Северозападна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Нарушаване на хабитатите под антропогенно въздействие (горска и селскостопанска дейност).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището e в границите на резерват „Узунбоджак“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Coombe, 1968; Zohary, 1970.
Автор Ана Петрова
