Четинест трихоглосум
Trichoglossum hirsutum (Pers.) Boud.
Geoglossum hirsutum Pers.
Сем. Geoglossaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,iv,v)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотециите) високи 2–8 cm, сплеснатоланцетни, кафяво-черни, с хрущялна консистенция; фертилната част 1–2 × 0,5–1 cm, плоскоцилиндрична, на дръжка, широка 2–4 mm; целият апотеций покрит с черно-кафяви заострени четинки, с размери 180 × 8–9 μm. Спорите почти цилиндрични, 100–120 × 5–6 μm, с 13–15 септи, разположени успоредно в аскуса, кафяви. Плодни тела се образуват през VIII–X.
Местообитания и популации. Среща се на глинести почви сред мъх, на поляни, сред гори и блата.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша, край х. „Алеко“).
Общо разпространение. Европа, Северна Америка, Нова Зеландия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на залесяване, животновъдство, дърводобив, туризъм, суша, ограничен ареал на вида.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Двете находища са разположени в природен парк „Витоша“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната система за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1926; Александров, 1970; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
