Trifolium globosum L.
Сем. Fabaceae – Бобови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ac(i,ii,iii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата по няколко, дълги (5)10–20(35) cm, изправени, прости или от основата разклонени, разпереновлакнести. Прилистниците яйцевидни, без ушички, късо заострени, кожести, до половината си сраснали. Листата тройни; листчетата дълги (4)7–10(13) mm, широки 4–8(10) mm, обратнояйцевидни, дълго разперено ръждивовлакнести, приседнали. Съцветните дръжки по-дълги от присъцвения лист, прави или дъговидно извити, разперено ръждивовлакнести. Цветовете неправилни, в сферична, 20–25 mm в диаметър, главичка, приседнали, без прицветници, външните плодни, вътрешните безплодни. Чашката дълга 4–5 mm, почти двуустна, с 5 ясни и 5 неясни жилки; зъбците равни на чашковата тръбица, линейношиловидни, дълго разпереновлакнести. Венчето по-дълго от чашката, розово, след прецъфтяване светлокафяво. Плодът елипсовиден едносеменен, изцяло затворен в чашката боб. Цв. ІІІ–V, пл. ІV–VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи тревисти места, излужени канелени горски почви и излужени смолници. Малочислени популации с ограничена площ.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – местн. Силистар), Тракийска низина (Свиленградско, Харманлийско), Тунджанска хълмиста равнина (Елховско); до около 50 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (югоизточната част), Югозападна Азия (Мала Азия).
Отрицателно действащи фактори. Малочислените популаци с ограничена площ, туристическа и селскостопанска дейност.
Предприети мерки за защита. Част от находищата се включват в защитена местност „Силистар“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Събиране и депозиране на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Coombe, 1968; Zohary, 1970; Petrova & Kozuharov, 1982.
Автор Ана Петрова