Tricholoma focale (Fr.) Ricken
Сем. Tricholomataceae – Есенни гъби
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(ii,iv)+2аb(ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката широкозвънчевидна до разперена или почти плоска, 6–10 cm в диаметър, оранжево-червена, оранжево-кестенявокафява, радиалновлакнеста и напукана, леко слизеста; ръбът в началото сраснал с пънчето чрез влакнесто частично покривало, по-късно вълновиден. Пластинките леко прираснали, тесни, гъсти, бели понякога с кафяви петна. Пънчето цилиндрично, изтъняващо в основата, 6–8 × 1,5–2 cm, бяло под шапката, с червено-кафяви влакнести ивици (като опасано) и с влакнест пръстен в средата. Месото бяло или жълтеникаво. Спорите 3–4 × 2,5–3 µm, широкоелипсовидни, безцветни, гладки. Образува плодни тела на групи, IX–XI.
Местообитание и популации. Среща се на кисели, песъчливи почви в иглолистни, главно сухи бял борови гори.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – над с. Огоя и в местн. Язовини край гр. Годеч), Знеполски район, Рила (Боровец), Родопи (Зап. – местн. Кърджадере над гр. Доспат, Ср. – над с. Полковник Серафимово).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Включване в националната ситема за мониторинг на биологичното разнообразие и опазване на местообитанията на вида. Въвеждане на разрешени количества за събиране само за лични нужди в определени територии за определено време.
Литература: Хинкова, 1965; Хинкова, Друмева, 1978; Хинкова и др., 1979; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева