Голяма есенна гъба
Tricholoma colossus (Fr.) Quél.
Сем. Tricholomataceae - Есенни гъби
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката полукълбовидна до разперена, 10–20(25) cm в диаметър, червено-кафява, кестенявокафява, гладка, по-късно люспестонапукана; ръбът силно подвит навътре. Пластинките слабо прираснали, гъсти, бели, охрени до жълтеникаворозови. Пънчето цилиндрично, разширено в основата, 5–22 ´ 3–8(10) cm, по-светло от шапката, белезникаво в горната част, с бързо изчезващо нишковидно, пръстеновидно удебеление, под него влакнестолюспесто. Месото дебело, бяло, почервеняващо при нараняване. Спорите яйцевидни до крушовидни, 6–10 ´ 4–7 mm, безцветни, гладки. Образува плодни тела през IX–XI.
Местообитание и популации. Среща се на бедни, кисели почви в иглолистни и смесени гори, под бор (Pinus). В находището в резерват „Момчиловски дол“ еднократно е установена група от 5 плодни тела.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – местн. Икрища и местн. Бетуловото), Родопи (Ср. – резерват „Момчиловски дол“, около х. „Здравец“).
Общо разпространение. Европа, Азия, Австралия.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, събиране за храна за лични нужди и др.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на национален парк „Пирин“ и в резерват „Момчиловски дол“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, Стефанов, 1983; Стойчев, Димчева, 1988; Gyosheva & Andreeva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
