Горчива есенна гъба
Tricholoma acerbum (Bull. : Fr.) Quél.
Сем. Tricholomataceae - Есенни гъби
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(ii,iv)+2аb(ii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в младо състояние звънчевидна, по-късно разперена до почти плоска, 6–12(15) cm в диаметър, кремавожълта, охренокафява, охреночервеникава, суха; ръбът дълго време силно подвит навътре, неправилно вълновиден, характерно ребрист. Пластинките прираснали със зъбче, гъсти, широки, кремави, по-късно с червеникави петна. Пънчето цилиндрично, удебелено в основата до обратнобухалковидно, 5–7(10) ´ 1,5–3 cm, плътно, твърдо, белезникаво, по-късно жълтеникаво, в основата кафяво-червено, люспесто. Месото бяло, с горчив вкус. Спорите широкоелипсовидни до почти кълбовидни, 4,5–5,5(6) ´ 3,5–4,5(5) mm, безцветни, гладки. Oбразува плодни тела VIII–X, нa групи и самодивски кръгове.
Местообитание и популации. Среща се в широколистни гори (дъб –Quercus , бук –Fagus , габър –Carpinus), на песъчливи и варовити почви.
Разпространение в България. Североизточна България (Лудогорието), Стара планина (Зап.), Знеполски район (Конявска пл., Рудини пл.), Средна гора (Зап. – Лозенска планина), Родопи (Изт.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на залесяване, дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Едно от находищата е разположено на територията на природната забележителност „Янкьовец“ в Конявска планина.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1962, 1965; Хинкова, Факирова, 1970; Хинкова и др., 1979; Гьошева, Гусев, 1998; Gyosheva, 1997а; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
