Обикновен тремискус
Tremiscus helvelloides (DC. : Fr.) Donk
Guepinia helvelloides (DC. : Fr.) Fr.
Сем. Exidiaceae - Ексидиеви
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Плодното тяло езиковидно, най-често почти фуниевидно, с недобре изразено пънче, високо 3–10(15) cm, широко 2–7 cm, оранжево-червено, розово-червено, червено-кафяво, в основата белезникаво, външната повърхност с бял фин налеп. Месото желатинозно, светлорозово-червено. Спорообразуващият слой разположен върху външната повърхност на плодното тяло. Спорите субцилиндрични до елипсовидни, 9–12(16) ´ 5–6 mm, безцветни, гладки. Образува плодните тела единично и на групи, VII–X.
Местообитание и популации. Среща се в иглолистни гори (главно смърчово-борови) и смесени с бук гори, на варовити или песъчливи почви. Плодните тела се развиват на влажна почва или на гниеща дървесина.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – над гр. Банско), Рила (биосферен резерват „Парангалица“), Родопи (Зап. – резерват „Беглика“, Ср. – резерват „Сосковчето“, резерват „Момчиловски дол“).
Общо разпространение. Европа, Източна Азия, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туристическа дейност и отдих, пожари.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Всички известни находища са разположени в защитени територии: в резерватите „Беглика“, „Момчиловски дол“, „Парангалица“ и „Сосковчето“ и в национален парк „Пирин“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1961; Роснев, Стойчев, 1985; Гьошева, 1998; Gyosheva & Andreeva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
