Стрибърниева козя брада

Tragopogon stribrnyi Hayek

Сем. Asteraceae – Сложноцветни

Природозащитен статут. Уязвим [ VU B 1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Български ендемит.

Морфология и биология. Двугодишно тревисто растение. Стъблата високи 60–120 cm, мековлакнести. Листата ланцетни, широки 10–40 mm, с вълновиднонагънат ръб, влакнести. Дръжките на кошничките неудебелени. Обвивните листчета около 8. Езичестите цветове жълти, едва по-дълги от обвивката. Плодосемките покрити с дребни люспи, с къса човка и хвърчилка от перести власинки. Цв. V–VII, пл. VI–VIII. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Расте по тревисти и каменисти места на хълмове и по горски поляни в ксеротермния дъбов пояс върху излужени горски почви. В миналото се е срещал и край лозови масиви. Образува фрагментирани, малочислени популации.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – Еминска планина), Родопи (Ср. – Асеновградско), Тракийска низина (с. Поповица), Тунджанска хълмиста равнина (с. Каменна река, Ямболско); до около 500 m н. в. Находищата не са потвърждавани от първата половина на XX в. Посочван за Черноморско крайбрежие (Сев.), Витошки район, Рила, Родопи (Зап., Изт.), вероятно погрешно.

Общо разпространение. България.

Отрицателно действащи фактори. Унищожаване или намаляване на площта на местообитанията вследствие на селскостопанска дейност (разораване, прекомерна паша), залесяване, прекомерно обрастване с дървесна и храстова растителност, промяна в режима на ползване на земите (унищожаване на старите лозови масиви или промяна на начина на обработването им). Ограничения ареал и ниската численост на популациите, ниска конкурентноспособност на вида.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Еминска планина попада в границите на защитена зона от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на находищата и установяване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Обявяване на някои от находищата му за защитени територии. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Пенев, 1984; Анчев, 1992б.

Автор Владимир Владимиров


Стрибърниева козя брада (карта на разпространението)

Стрибърниева козя брада (илюстрация)