Румелийски тръбоцвет
Trachelium rumelianum Hampe
T rachelium jacquinii subsp.rumelianum (Hampe) Tutin1
Сем. Камбанкови –Campanulaceae
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii,iv)]. IUCN(R). ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с разклонено коренище. Цветоносните стъбла многобройни, възходящи и изправени, образуващи гъсти туфи. Листата последователни, елиптични, остронапилени, почти приседнали. Съцветието връхно, късо щитовидно, кълбесто, с многобройни сини до синьо-лилави цветове. Плодът кълбестояйцевидна кутийка, в основата с 2–3 пори; семената дребни, многобройни. Цв. VII–VIII, пл. IX–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по варовити скалисти места, често в скални пукнатини, от пояса на дъбовите гори до буковия пояс. Образува разкъсани популации със сравнително ниска численост.
Разпространение в България. Славянка, Долината на р. Места, Пирин, Родопи (Ср., Изт.); от (500)1000 до около 1500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, P Македония).
Отрицателно действащи фактори. В резултат на засиленото антропогенно въздействие - дърводобив, пътно строителство и разработване на каменни кариери се променят условията в местообитанията и намалява площта на популациите. Потенциална заплаха за вида са горските пожари и промените в климата (засушаване).
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Регистриран в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“. Част от находищата са в границите на защитени територии (национален парк „Пирин“, резерватите „Червената стена“ в Родопите и „Алиботуш“ в Славянка) и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите с цел оптимизиране на режима на охрана. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на възможностите за отглеждането на вида извън естествените му местообитания като декоративен вид.
Литература: Бондев, 1984; Анчев (под печат); Walters & Gillet, 1998.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
