Воден орех, дяволски орех, джулюн
Trapa natans L.
Сем. Trapaceae – Джулюнови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,ii,iii,iv,v)]. ЗБР, БК. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Плаващо многогодишно, рядко едногодишно, растение със слаборазвит главен и множество адвентивни корени. Листата подводни, перести или нишковиди и надводни – събрани в розетка, на листни дръжки издути от въздухоносна тъкан, неправилно ромбовидни до заоблени. Цветовете на дръжки, излизащи от пазвите на листата. Венчето 4-делно, венчелистчетата бели или жълтеникавобели. Плодът едносеменна, рядко двусеменна костилка, с роговидни шиловидно източени израстъци и изгниващ под водата месест околоплодник. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава блата, разливи на реки със сладка и полусолена вода. В миналото е образувал плътни популации (Свищовската Балта, Беленското и Козлодуйските блата). Сега много от старите находища са дренирани и не съществуват. Среща се единично или на малки групи и в отводнителни канали и рибовъдни стопанства.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Изт.), Родопи (Изт.), Тракийска низина; от 0 до 400 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Средиземноморие, Японо-Китайската област, Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Загуба/деградация на хабитата – пресушаването на блата и мочурища, хидромелиоративни дейности, засушаването на климата, глобалното затопляне, киселинните дъждове и агресивно развиващия се воден туризъм.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в границите на природен парк „Персина“, защитена местност „Джулюн гьол“, природна забележителност „Алепу“ и др., както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е проучване на числеността и площта на популациите. Разширяване на отводнителните канали, изграждане на малки басейни и възстановяване на някои дунавски блата.
Литература: Пеев, 1979, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
