Стоянова мащерка
Thymus stojanovii Degen
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); Е]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многодишно туфесто растение с многобройни стерилни и цветоносни пълзящи стъбла. Цветоносните стъбла 5–7 cm високи, възходящи, червеникави, влакнести; власинките извити надолу. Листата дълги 5–7 mm и широки 1–2 mm, ланцетно-елиптични, на върха заострени, от двете страни голи или разреденовлакнести, с многобройни тъмночервени точковидни жлези. Прешлените с по 12 цвята, сбити в главести връхни съцветия. Чашката дълга 3–4 mm, пурпурна, камбанковидна, дълго простовлакнеста и с точковидни жлези. Венчето дълго 3,5–5,3 mm, наситено червено, от външната страна ресничесто. Орехчетата кръгли, светлокафяви. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Размножава се с коренищни издънки и семена.
Местообитания и популации. Расте посухи, каменливи и тревисти места. Популациите са малочислени.
Разпространение в България. Пирин (С. – около х. „Бъндерица“), Родопи (Зап., Ср.); от 1300 до 2400 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция, Сърбия, Албания).
Отрицателно действащи фактори. Популациите са в местообитания със засилено антропогенно влияние – туризъм, паша, коситба, бране и др.
Предприети мерки за защита. Част от популациите са в границите на националнен парк „Пирин“ и попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие, обявяване на някои локалитети за защитени местности и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Маркова, 1989; Degen, 1925; Jalas, 1972; Greuter et al., 1986.
Автор Елена Генова
