Пиринска мащерка
Thymus perinicus (Velen.) Jalas
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii); C1]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно туфесто растение с дълги, пълзящи стъбла. Цветоносните стъбла възходящи, червеникави, късовлакнести. Листата дълги 4–6 mm, широки 0,7–1,1 mm, продълговати, елиптични, полукожести, от двете страни с власинки, по ръба дългоресничести. Прешлените 1–5, с по 5–6 цвята, събрани в рехаво главесто съцветие. Чашката 3–4 mm дълга, червеникава, гъстовлакнеста, двуустна; горните зъбци триъгълни, на върха шиловидни, понякога дъговидно извити; долните тясноланцетни, шиловидни. Венчето дълго 4–7 mm, червеникаволилаво, точковидножлезисто, външната му страна влакнеста. Орехчетата елиптични, тъмнокафяви. Цв. VII–VIII, пл. VIII–X. Размножава се предимно с коренищни издънки и по-рядко със семена.
Местообитания и популации. Расте посухи, скалисти, варовити терени с плитки планинско-ливадни почви в субалпийския и алпийския пояс. Популациите с мозаична структура и площ, варираща от 0,5 до 20 дка. Участва в състава на скални растителни съобщества.
Разпространение в България. Пирин (С. – местн. Кабата, вр. Вихрен, вр. Кутело, вр. Каменитица, вр. Разложки суходол); от 2000 до 2900 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа (България, Сърбия, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Популациите са в местообитания, през които минават туристически маршрути, и са подложени на утъпкване и бране.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популациите му са в границите на национален парк „Пирин“ и в резервата „Баюви дупки – Джинджирица“. Находищата са в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популациите, на екологията, биологията и на възможностите за култивиране на растението. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Генова, 1984; Андреев, 1989; Маркова, 1989, 1992; Jalas, 1974; Greuter et al., 1986.
Автор Елена Генова
