Красиволистна попова лъжичка
Thlaspi bellidifolium Griseb.
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii); С2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, голо, гъстотуфесто растение. Стъблата високи до 5–6 cm, възходящи и изправени. Приосновните листа лопатовидни, назъбени, събрани в розетка; стъбловите яйцевидни, приседнали, в основата с ушички. Съцветията връхни, къси, гроздовидни. Цветовете сравнително едри, розови или тъмнолилави. Плодът е безкрила, на върха закръглено отсечена шушулчица; семената по 2 в гнездо. Цв. V–VII, пл. VII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Расте по варовити каменисти и скалисти поляни, върху плитки и неразвити хумусно-карбонатни почви във високопланинския пояс. Популациите са пространствено изолирани, силно фрагментирани, с ниска численост.
Разпространение в България. Славянка (Голям Царев връх), Пирин (Сев. – вр. Вихрен, циркусите Голям и Малък Казан, Баюви дупки, Разложки суходол); от 2000 до около 2800 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, P Македония).
Отрицателно действащи фактори. Местообитанията и популациите на вида са застрашени от антропогенно въздействие – туризъм, утъпкване и от природни бедствия – пожари, лавини, срутване на скални маси, ерозионни процеси.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида са в границите на национален парк „Пирин“ и резерватите „Баюви дупки – Джинджирица“ и „Алиботуш“. Попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово и проучване на възможностите за размножаване и отглеждане на вида извън естествените му местообитания.
Литература: Вълев, 1970; Анчев, 2001; Jalas et al., 1996; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Пепа Игнатова, Минчо Анчев
