Вонящо обичниче
Thalictrum foetidum L.
Сем. Ranunculaceae – Лютикови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно коренищно тревисто растение, дългокъдраво и просто-жлезистовлакнесто. Стъблото високо 20–65 cm, около 1,5 mm в диаметър, неразклонено. Листните влагалища къси, със светлокафяви израстъци. Листата 5(6), равномерно разположени по стъблото, 2–4 пъти триразделни, долните на дръжки, горните приседнали. Съцветието рехава метлица, започваща от пазвата на шестия лист; по време на плодоносене заема 1/3 от дължината на растението. Цветовете жълти, в основата с прицветници, на тънки дръжки до 12 mm дълги, наведени; околоцветните листчета 3–5, елиптични, дълги 3 mm и широки 1 mm, опадливи. Тичинките 15–22, на дълги повиснали дръжки. Плодниците 8–12, приседнали. Плодовете орехчета, елипсовидни, приседнали, с 8 ребра и 1,2 mm дълго, извито навътре носче. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІІ.
Местообитания и популации. Среща се по сухи, каменисти, варовити места, върху плитка почва. Популациите са малочислени, силно фрагментирани и със слаби миграционни способности.
Разпространение в България. Знеполски район; около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа, от Източна Испания до Урал, Азия.
Отрицателно действащи фактори. Разрушаването на специфичния хабитат, към който е привързан видът. Изкуственото залесяване, ниският миграционен потенциал, пашата.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популацията попада в природна забележителност „Ждрелото на река Ерма“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите. При необходимост подпомагане на размножаванетоin situ ; събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Панов, 1970; Евстатиева, 1984.
Автор Светлана Банчева
