Обикновен тис
Taxus baccata L.
Сем. Taxaceae– Тисови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv,v)+2ab(ii,iii,iv,v); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Двудомно дърво, високо над 20 m и до 1 m диаметър на стъблото. Листата вечнозелени, плоски, дълги до 3,5 cm и широки 2 mm, отгоре тъмнозелени, лъскави, отдолу бледозелени, матови, със слабо подвити надолу ръбове, без смолисти канали. Мъжките цветове съставени от малък брой тичинки, събрани в шишарки в пазвите на листата. Женските цветове с 6 люспести листчета и една семепъпка, единично разположена на върха на къси клонки. Семето много твърдо, овално, кафяво, обхванато от месеста чашковидна обвивка (арилус), яркомалиново оцветена, сладка на вкус. Цв. ІV–V, пл. VІІ−VIII. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сенчести, влажни места, покрай потоци, върху кафяви горски почви, в състава на широколистни и смесени иглолистно-широколистни гори, единично или на групи.
Разпространение в България. Предбалкан (природен парк „Врачански Балкан“ – между Враца и водопад Скакля, местн. Метковски дол и вр. Светогорски камък; Велико Търново), Стара планина (Зап., Ср. – Троянски и Габровски Балкан, под вр. Марагидик), Витошки район (Боянски водопад), Славянка (Парилски дол), Пирин (под х. „Яворов“), Рила (местн. Кирилова поляна, долината на р. Бели Искър, р. Бистрица и Урдина река), Родопи (местн. Червената стена, над с. Орешари, Мъгленишки рид, Баташко дефиле, Сестримо), Странджа (резерват „Тисовица“, защитена местност „Марина река“); между 150–1700 m н. в.
Общо разпространение. Почти в цяла Европа и в планините на Средиземноморска област, Югозападна и Централна Азия (Кавказ, Мала Азия), Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Ограничено разпространение, малка численост, силна степен на фрагментация, дърводобив в миналото, както и специфичните екологичните изисквания, ограничават възобновяването и застрашават вида с унищожение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите му влизат в редица защитени територии (националните паркове „Централен Балкан“, „Рила“ и „Пирин“, природните паркове „Врачански Балкан“, „Странджа“, „Витоша“, резерватите „Врачански карст“, „Риломанастирската гора“, „Али ботуш“, „Тисовица“, защитена местност „Марина река“ в Странджа и др. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на състоянието на находищата, биологията на размножаване и факторите, повлияващи площта и числеността на популациите с цел оптимизиране на опазването. Съхраняване на семена в семенна банка и култивиране на вида.
Литература: Стоянов, 1963; Недялков, 1984; Петрова, 1998; Uzunov et al., 2002; Assyov et al., 2007.
Автор Люба Евстатиева
