Битинско глухарче
Taraxacum bithynicum DC.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,iv); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 3–10 cm, тънки. Листата обикновено плитконаделени, дяловете триъгълни. Кошничките дълги 9–12 mm, широки 7–10 mm; външните обвивни листчета, прилегнали към вътрешните, полуяйцевидни, с ръб. Езичестите цветове жълти, червеникави от външната страна, къси. Тялото на плодосемката дълга 3,5–4 mm, човката дълга 4–7 mm, удебелена; хвърчилката бяла. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.
Местообитание и популации. Среща се по влажни планинско-ливадни почви, край планински езера и потоци, до топящи се снежни преспи в субалпийския пояс в съобщества наPoa alpina, Alopecurus gerardii, Alopecurus riloensis и др.
Разпространение в България. Пирин (Големият казан под вр. Вихрен, Баюви дупки, Муратов връх, Горно Влахино езеро), Рила (склоновете на върховете Манчу, Гребените); между 2000–2900 m н. в.
Общо разпространение. Южна и Югоизточна Европа и Югозападна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Строеж на скиписти, влекове, лифтове и пътища във високата част на Рила и Пирин.
Предприети мерки за защита. Находищата му се намират в национален парк „Рила“ и национален парк „Пирин“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Стоянов и др., 1967; Кочев, 1984; Richards & Sell, 1976.
Автор Димитър Димитров
