Taraxacum bessarabicum (Hornem.) Hand.-Mazz.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ac(ii,iii,iv); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Коренът силно задебелен. Листата изправени или полегнали, дълги 5–12 cm и широки 5–25 mm, назъбени или перестонаделени, рядко почти целокрайни, слабовлакнести. Цветоносните стъбла 5–20 cm високи, изправени или възходящи, голи или под кошничките рехаво паяжинестовлакнести. Обвивката дълга 8–19 mm; обвивните листчета тревисти, зелени, често с червеникав оттенък, под връхчетата без или със неясни рогчета. Цветовете жълти. Плодосемките светлосиво-кяфяви, разширената им част 4–5 mm дълга, горната третина с малко остри грапавини, човката дълга 3–5 mm; хвърчилката дълга около 5 mm, обикновено с кафяв оттенък. Цв. VIII–IX, пл. IX–X. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, които се разпространяват от вятъра.
Местообитание и популации. Расте по влажни, съдържащи сол, глинести почви (солонци и солончаци), край морето и край бреговете на реки и езера, понякога върху открити варовити места заедно с други халофити:Puccinellia convoluta, Camphorosma monspeliaca и др.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – Дуранкулашко езеро, гр. Шабла, Варна, Ю. – с. Равда, Бургаско), Дунавска равнина (с. Алеково, Свищовско), Тунджанска хълмиста равнина (с. Атово, Ямболско, гр. Кермен, Сливенско); от 0 до 200 m н. в.
Общо разпространение. Средна и Югоизточна Европа (Австрия, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия, Хърватска, България, Украйна, Молдова), Русия, Турция и Средна Азия.
Отрицателно действащи фактори. Отводняване на блатата и езерата, строеж на сгради по Черноморското крайбрежие, туризъм, строеж на пътища.
Предприети мерки за защита. Хабитатите, в които се среща, са приоритетни за опазване съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището край Дуранкулашкото езерo попада в едноименната защитена местност. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване за защитени местности на находищата в Тунджанска хълмиста равнина, Южно Черноморско крайбрежие и Дунавска равнина.
Литература: Йорданов и др., 1965; Стоянов и др., 1967; Кочев, 1984.
Автор Димитър Димитров