Syntrichia papillosa (Wilson) Jur.
Сем. Pottiaceae– Потиеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата 2–5 cm високи, кафяво-зелени, лесно разпадащи се. Листата в сухо състояние прилегнали към стъблото, във влажно изправени, с леко извит назад връх и със слабо завити краища. Жилката източена и образува безцветно късо, гладко осилче. Спороносна кутийка се образува рядко. Размножава се вегетативно чрез 2–4-клетъчни закръглени кафяви развъдки, развиващи се по жилката върху горната повърхност на листата.
Местообитания и популации. Среща се върху стъблата на единични дървета в места с висока въздушна влажност и чист въздух, по-рядко върху скални излази.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – край р. Ропотамо), Североизточна България (Шуменско плато), Дунавска равнина (край с. Черни връх), Струмска долина (Ю. – Кресненско дефиле, резерват „Тисата“), Долината на р. Места (край с. Гърмен), Родопи (Ср. – Широка лъка), Странджа (Трионски дол).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Гърция, Хърватска), Централна Европа, Южна Африка, Северна Америка, Еквадор, Анди, Огнена земя, Фолклендски о-ви, Австралия, Тасмания, Нова Зеландия. Вид на умерените зони.
Отрицателно действащи фактори. Атмосферно замърсяване, засушаване и отсичане на стари дървета.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата се намира в резерват „Тисата“, друго е в природен парк „Странджа“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Стефанов, Петров, 1962; Ganeva, 1992; Ganeva & Düll, 1999.
Автор Анна Ганева
