Syntrichia latifolia (Hartm.) Huebener
Сем. Pottiaceae– Потиеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Чимчетата червено-зелени. Стъблата до 3 cm високи. Листата широко лопатовидни, в сухо състояние завити, във влажно разперени. Листният връх широко закръглен, често вдлъбнат в средата. Жилката завършва под върха на листа. Спороносната кутийка цилиндрична, леко извита, върху висока дръжка. Вегетативното размножаване е чрез кълбести или продълговати зелени или кафяви развъдки, развиващи се по горната повърхност на листата. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се в основата на стволове на стари дървета и открити корени, много рядко върху открити скали или камениста почва. Предпочита местообитания с висока въздушна влажност.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – устието на р. Велека), Родопи (Ср. – Бачковски манастир).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Македония, Хърватска), Западна и Централна Европа, Кавказ, Северна Америка. Вид на умерените зони.
Отрицателно действащи фактори. Намалена въздушна влажност в резултат на дърводобив, атмосферно замърсяване, засушаване. Хабитатът (стъбла на стари дървета) е уязвим. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популацията.
Забележка. Информацията за находището при устието на р. Велека е събрана след приключване на оценката на застрашеност. Поради това категорията на застрашеност вероятно ще бъде променена (понижена) при следваща оценка на видовете от Червения списък на българските мъхове.
Литература: Стефанов, Петров, 1962.
Автор Анна Ганева
