Syntrichia laevipila Brid.
Сем. Pottiaceae–Потиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден листнат мъх. Образува възглавничковидни маслиненозелени до кафеникави чимчета. Стъблата прости или слабо разклонени, до 1,5 cm високи. Листата във влажно състояние разперени, широко лопатовидни, леко прищъпнати около средата, ръбът плосък или слабо завит в средата на листа, върхът широко заоблен, жилката добре развита, източена в дълъг хиалинен гладък или слабо назъбен осил. Размножава се главно чрез листовидни развъдки, образувани в пазвите на връхните листа. Едно- или двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху кората на широколистни дървета. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – р. Ропотамо). Посочва се за Рила.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Централна Европа, Мароко, Канарски и Азорски о-ви, Алжир, Азия, Северна Америка, южните части на Южна Америка, Австралия. Субокеанско-субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията: директно поради сечи и унищожаване на подходящите субстрати и индиректно поради промяна в микроклимата на местообитанието (въздушна влажност и осветяване). Видът в чувствителен към атмосферно замърсяване. Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Популацията попада в границите на резерват „Ропотамо“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1975; Šmarda, 1970.
Автор Райна Начева
