Кримско зарасличе
Symphytum tauricum Willd.
Сем. Boraginaceae – Грапаволистни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii); C2a(i); E].
Морфология и биология. Многодишно тревисто растение с късо вретеновидно коренище. Стъблото високо до 50–60 cm, изправено, силно разклонено, гъсто късо- и дългочетинесто. Листата обратнояйцевидни, в основата закръглени или сърцевидни, на върха заострени. Съцветията малоцветни, рехави. Чашката гъсто четинестовлакнеста. Венчето светложълто, тръбицата по-дълга от чашката. Орехчета яйцевидни, полуизвити, брадавичести, тъмнокафяви. Цв. IV–VI, пл. IV–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се предимно със семена.
Местообитания и популации. Обитава сенчести, храсталачни и песъчливи места. Участва в състава на тревни съобщества в пояса на широколистните гори. Популациите са фрагментирани, с малка численост.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Южна Добруджа), Тунджанска хълмиста равнина (Ямболско), Странджа; до 200 m н. в.
Общо разпространение. Югоизточна Европа, Кавказ, Югозападна Азия (Северна Анатолия).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията под влияние на човешката дейност – инфраструктурно развитие, туризъм, горска сеч.
Предприети мерки за защита. Част от находищата са на територията на природен парк „Странджа“ и резерват „Калиакра“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията на размножаване. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие.
Литература: Генова, 1984; Петрова, 1989; Кожухаров и др., 1997; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002.
Автор Елена Генова
