Петниста сверция
Swertia punctata Baumg.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR C2a(ii)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо, дебело коренище. Стъблото високо 20–65 cm, изправено, голо, зелено, почти кръгло. Листата елипсовидноланцетни до обратнояйцевидни, обикновено последователни, долните на дръжки, горните почти приседнали. Цветовете (15)30–65(100), в метлицовидни съцветия. Венчелистчетата зеленикаво-жълти с черно-пурпурни точки, заоблени на върха, в цъфтеж изправени до слабо разперени. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (ниско ефективно).
Местообитания и популации. Обитава влажни места край потоци върху силикатни терени. Среща се във високопланинския пояс. Сега е известна една популация в подножието на вр. Миджур, където са установени около 10 растения на 2000–2100 m н. в. и под 100 цъфтящи индивида на 1300 m край Бърза река.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – вр. Миджур, в миналото намирано на вр. Копрен и при Чипровски водопад); 1300–2100 m н. в.
Общо разпространение. Карпати, Балкански полуостров (България, Сърбия, Косово).
Отрицателно действащи фактори. Засушаването на климата, утъпкването на индивиди и засушаването на местообитанията вследствие на преминаването на туристи през находищата. Изключително малочислената популация и ниските възобновителни способности на вида, привързаност към специфичен, сравнително рядък хабитат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Разработване на План за действие за опазване на вида и включване на известните две находища в подножието на вр. Миджур в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Tan & Vladimirov, 2001.
Автор Владимир Владимиров
