Многогодишна сверция
Swertia perennis L.
Сем. Gentianaceae – Тинтявови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii,iv)]. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с късо коренище. Стъблото високо 15–45 cm, изправено, голо, често пурпурно оцветено в основата, 4-ръбесто. Листата елипсовидноланцетни до обратнояйцевидни, обикновено последователни, долните на дръжки, горните почти приседнали. Цветовете 5–15(24), в гроздовидни или метлицовидни съцветия. Венчелистчетата сини, много рядко жълти, заострени на върха, в цъфтеж звездовидноразперени. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (нискоефективно).
Местообитания и популации. Обитава влажни места край потоци и торфища с плитка скална основа върху силикатни терени. Образува фрагментирани популации с няколко десетки до няколкостотин индивида. Поради привързаността на вида към строго специфичен хабитат, отделните находища са силно изолирани помежду си.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша), Пирин, Рила; над 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа (без най-северните части), Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, отъпкването на индивиди и осушаване на местообитанията вследствие на преминаването на туристи през находищата. Малочислени популации и ниски възобновителни способности на вида, привързаност към специфичен, сравнително рядък, хабитат.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на природен парк „Витоша“, национален парк „Рила“ и национален парк „Пирин“, както и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на избрани популации и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, Петрова, 1982; Tan & Vladimirov, 2001.
Автор Владимир Владимиров
