Украинско коило
Stipa ucrainica P.A. Smirn.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Туфесто многодишно тревисто растение. Стъблата многобройни, високи 45–60 cm, сивкави. Листата по-къси от съцветията, листната пластинка сгъната, в сухо състояние завита, 0.5–0.9 mm в диаметър, гръбната повърхност с власинки до 0.5 mm (почти прилегнали в сухо състояние), коремната страна късовлакнеста. Езичетата на приосновните листа 1–2 mm, на горните 5–6(8) mm дълги. Съцветието 10–15 cm, тясно, с 5–7 класчета. Плевите почти еднакви, източени, заострени, плевицата 17–19(21) mm, със 7 линии от власинки, най-дългата от които завършва на 2–4 mm под основата на осила. Осилът дълъг 25–35 cm, с 5–6 mm дълги власинки. Цв. V–VІ, пл. VІ. Опрашва се от вятъра. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Тревни съобщества на плитки почви. Сравнително по-мезофилен от останалите видове от род Коило. В едно от трите известни находища у нас видът доминира в съобществоStipo (ucrainicae) – Festucetum valesiacae . Наблюдавана е популация с площ около 3 ha.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев. – между селата Тюленово, Горун и Видно; Ю. – над Слънчев бряг); до 150 m н. в.
Общо разпространение. Украйна (Южна), Русия (Югозападна), Кавказ (северните склонове), Молдова, Румъния (Източна), България (Източна).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, унищожаване на части от популациите поради разораване.
Предприети мерки за защита. Две от находищата са в границите на защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Видът е установен през 2007 г. Необходими са проучвания в района за издирване на нови находища и включване на вида в списъка на защитените растения. Съхраняване на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Martinovský, 1980; Tkachenko, 1996; Apostolova et al., 2008.
Автори Антоанета Петрова, Ива Апостолова, Теньо Мешинев
