Добруджанско коило
Stipa lessingiana Trin. & Rupr.
Сем. Poaceae –Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A2ace; B2ab(ii,iv); C1].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто плътно туфесто растение. Стъблата високи 30–70 cm, многобройни, прави, голи. Листата четинесто завити, острограпави. Приосновните листа по-дълги от половината на стъблото. Листните влагалища по-дълги от междувъзлията, езичето късо, едва забележимо. Съцветието продълговато, дълго 10–20 cm, тясно и сбито. Осилът дълъг 10–20(25) cm, два пъти коленчато подвит, под второто коляно усукан, нагоре перест, с власинки до 8 mm дълги. Цв. V–VI, пл. VІ–VІІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Видът има ограничено разпространение в България. Популациите са фрагментарни и формират неголеми по площ петна сред тревните съобщества със степна природа. Последните прогресивно губят от своята площ вследствие на превръщането им в обработваеми земи. Видът е чувствителен към пасищния режим и изчезва в условията на преизпасване. В изоставените за продължителен период от време пасища, степните тревни съобщества отстъпват място на храстови съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Сев.), Североизточна България, Дунавска равнина (с. Горна Студена, Свищовско), Струмска долина (с. Раждавица, Кюстендилско); 60–300 m н. в.
Общо разпространение Балкански полуостров, Средна Европа, Югозападна Азия, Средна Азия, Кавказ, Западен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Разораване, преизпасване, рудерализация, настъпление на храстова и горска растителност.
Предприети мерки за защита. Малка част от популациите попадат в резерват „Калиакра“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите, включване на местни фермери в Програмата за агроекологично земеделие.
Литература: Вълев, 1963; Ганчев, Кочев, 1963; Петрова, Венкова, Герасимова, 2002.
Автор Теньо Мешинев
