Сръбски ранилист
Stachys serbica Pancic
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii)+2ab(i,ii)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–20 cm, изправено, просто или разклонено, рехавовлакнесто. Листата дълги 1–4 cm, широки 1–1,5 cm, удължено закръглени, по ръба закръгленоназъбени, късовлакнести; долните с дълга дръжка; присъцветните приседнали, яйцевидноланцетни, в основата широки, островърхоудължени. Цветовете по 4–6, събрани във връхна главичка. Прицветниците ланцетни до тясноланцетни, дълговлакнести. Чашката дълга 7–14 mm, гъстовлакнеста, при плодовете издута. Венчето дълго 15–20 mm, пурпурно, едва надвишаващо чашката;. Тичинките с разперени прашници, след цъфтежа оставащи успоредно под горната венечна уста. Орехчетата обратнояйцевидни, тъмнокафяви. Цв. V–VІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти места, предимно на варовик, в разредени дъбови гори и храсталаци. Популациите са малочислени и с ниска плътност.
Разпространение в България. Знеполски район (Конявска планина и Мечка планина), Родопи (Изт. – Крумовградско, Ивайловградско), Тунджанска хълмиста равнина (Тополовградско); от 100 до около 1200 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Паша, промени в режима на стопанисване на земята (дърводобив, изграждане на инфраструктура), ограничено разпространение и малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата му се намира в границите на резерват „Вълчи дол“. Част от находищата попадат и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите. Включване на някои от находищата на вида в Западна България (Конявска планина) в защитена територия. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Коева, 1984, 1989; Гусев и др., 2002; Uzunov et al., 2002.
Автор Чавдар Гусев
