Миланов чистец
Stachys milanii Petrovic
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN A3c; B2ab(ii); C2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 15–50 cm, изправено, просто или разклонено, жлезистовлакнесто. Листата яйцевидни, тъпи, в основата закръглени, с дръжка, гъстовлакнести. Прешлените с 2–6 цвята, раздалечени. Прицветници липсват. Чашката дълга 7–9 mm, звънчевидна, гъсто жлезистовлакнеста, с 2–4 mm дълга дръжка; тръбицата дълга 4–6 mm, зъбците остри, триъгълни. Венчето дълго 20 mm, жълто, двуустно. Горната устна дълга 5–6 mm, долната – 12–13 mm, широка 7–10 mm, с едър среден дял. Орехчетата яйцевидни, тъмнокафяви, дълги 2,6 mm, в основата на страничните ръбове с тясно крилце. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте потревисти места, в храсталаци и житни посеви, край железопътни линии и населени места. Популациите са с ниска численост и малка площ – 0,5 дка.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Софийски район, Знеполски район, Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 800 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Източна Сърбия).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията под влияние на човешката дейност – дребно земеделие, паша, инфраструктурно развитие.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Проучване на биологията и екологията на вида, на числеността и площта на популациите. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Тошев, 1903; Коева, 1989; Velenovský, 1891.
Автор Елена Генова
