Крайморски ранилист

Stachys maritima Gouan

Сем. Lamiaceae – Устоцветни

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1b(iii)c(ii,iii,iv)+2b(ii,iv)c(ii,iv)]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно, коренищно тревисто растение. Стъблото високо до 10–30 cm, приповдигащо се, с къси стерилни клонки в основата. Листата елиптични, заоблени на върха, бяловлакнести, долните с дръжки, горните приседнали, присъцветните листа по-дълги от цветните прешлени. Цветните прешлени с 6–8 цвята, формиращи класовидно съцветие. Чашката бяловлакнеста. Венчето жълто, късовлакнесто. Орехчетата дребни, яйцевидни, тъмнокафяви, с низбягващо тясно крилце по страничните ръбове. Цв. V–VІІІ, пл. VІІ–ІХ. Размножава се със семена. Има добри възобновителни възможности.

Местообитания и популации. Обитава крайбрежни пясъци и дюни. Популациите са силно фрагментирани, малочислени.

Разпространение в България. Черноморско крайбрежие.

Общо разпространение. Средиземноморската област, Черноморското крайбежие.

Отрицателно действащи фактори. Урбанизацията на крайбрежието, интензифициране на туристическата дейност, намаляване на площта на дюнните комплекси и пясъчните ивици, битово замърсяване.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите се намират в защитените местности „Устие на река Велека“ и „Силистар“ и попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Ефективна охрана на запазените популации.

Литература: Коева, 1989а; Мешинев и др., 1994.

Автор Ива Апостолова


Крайморски ранилист (карта на разпространението)

Крайморски ранилист (илюстрация)