Белоезичест чистец
Stachys leucoglossa Griseb.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii); C2a(i)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 30–50 cm, силно разклонено. Листата късовлакнести, ланцетни, закръгленоназъбени до почти целокрайни, долните широкоелиптични с къса дръжка, а горните-по-тесни, приседнали. Прешлените обикновено с по 6 цвята, раздалечени. Прицветниците дребни, шиловидни или липсват. Чашката дълга 6–9 mm, зъбците триъгълни, почти равни на тръбицата. Венчето дълго 16–18 mm, бяло или бледорозово с пурпурни точки, горната устна дълга 5 mm, долната – 8–9 mm. Орехчетата обратнояйцевидни, тъмнокафяви. Цв. VI–VII, пл. VIII–IX. Размножава се с коренищни издънки и семена.
Местообитания и популации. Расте посухи, ерозирани терени в низините и планините. Среща се на малки групи от 2–3 растения. Популациите на вида са фрагментирани и заемат площ до 1 дка.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Дунавска равнина, Предбалкан, Стара планина (Изт.), Струмска долина, Родопи (Зап., Изт.), Тракийска низина, Тунджанска хълмиста равнина; до 800 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Гърция).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на местообитанията под влияние на човешката дейност – дребно земеделие, паша, инфраструктурно развитие.
Предприети мерки за защита. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“ в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и екологията на вида, изследване числеността на популациите. Включване на вида в списъка на защитените растения съгласно Закона за биологичното разнообразие. Събиране на семена за Националната семенна генбанка в България.
Литература: Урумов, 1904, 1909, 1910, 1914; Коева, 1989; Velenovský, 1891.
Автор Елена Генова
