Нарязанолистен тъжник
Spiraea crenata L.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A2ac; B1ab(i,ii,iii)+2ab(ii,v)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст. Стъблата високи до 1 m. Клонките леко ръбести, сиво-червени, вдървенели. Листата на нецъфтящите клонки дълги 2,5–3,5 cm и широки около 2 cm, пепеляво-зелени до сиво-зелени, обикновено ланцетни до ланцетнообратнояйцевидни, целокрайни или от средата неравномерно дребно назъбени, с по 3 изпъкнали паралелни жилки от основата към върха от двете страни на средната жилка. Листата на цветоносните клонки по-дребни, продълговато-обратнояйцевидни, цели. Съцветията сенниковидни, с 10–20 цвята, по върховете на миналогодишните облистени клонки. Цветовете дребни, чашелистчетата дълги около 1,5 mm, триъгълни, венчелистчетата дълги 2–3 mm, закръглени, бели до жълто-бели. Тичинките обикновено по-дълги от венчелистчетата. Плодът мехунка, изсъхваща при узряване. Цв. V, пл. VІ–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и коренови издънки.
Местообитания и популации. Обитава чакълести и каменисти, сухи, варовити места и е характерен елемент е от реликтните Понто–Сарматски храсталачни степни съобщества. Единствената популация, запазена досега, е край р. Каменица, местн. Каньона, която се намира на 2 km от гара Каспичан. Заема ограничена площ (около 2,5 дка) и се състои от няколко групи храсти, които ежегодно цъфтят. Размножаването е ограничено поради ниски възобновителни възможности чрез семена и наличието на активна паша на селскостопански животни. Популацията в находището „Кабиюшка могила“ не е потвърждавана отдавна и се предполага, че е изчезнала.
Разпространение в България. Североизточна България (десния бряг на р. Каменица, непосредствено край жп линията Каспичан – Русе); на около 450 m н. в.
Общо разпространение. Източна и Североизточна Европа, Балкански полуостров и Северозападен Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Земеделие и замърсяване на почвите (съседните територии са изцяло земеделски земи), железопътен транспорт, силно ограничено разпространение, малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида, привързаност към специфично местообитание.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитена територия и разработване на План за управление. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семенен материал за съхранение в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Йорданов, 1936; Попова, 1984; Мешинев и др., 1994.
Автор Чавдар Гусев
