Sphagnum subnitens Russow & Warnst.
Сем. Sphagnaceae - Сфагнови
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишен листнат мъх. Образува червеникаво-зелени до виолетови чимчета с характерен метален блясък. Стъблата изправени, до 20 cm високи. Връхните клонки по-къси, събрани в плоска главичка, клонките по дължината на стъблото събрани в снопчета, диморфни: две разперени и две-три увиснали, плътно прилегнали към стъблото. Стъбловите листа триъгълно езиковидни. Върхът заострен, обикновено с почти тръбесто завит ръб. Листата по клонките тясно овално-ланцетни, тези на вътрешните клонки на главичката в сухо състояние с извити върхове. Еднодомен, често спороноси. Спороносната кутийка кълбовидна.
Местообитания и популации. Среща се в торфища с умерено съдържание на минерални вещества и в мочури в субалпийския пояс. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност.
Разпространение в България. Пирин (Бъндеришки циркус), Рила (Долно Рибно езеро).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Нова Зеландия. Северно-субокеански вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Популациите попадат в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Šmarda, 1970.
Автор Райна Начева
