Sphagnum subnitens Russow & Warnst.

Сем. Sphagnaceae - Сфагнови

Природозащитен статут. Уязвим [VU D2]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишен листнат мъх. Образува червеникаво-зелени до виолетови чимчета с характерен метален блясък. Стъблата изправени, до 20 cm високи. Връхните клонки по-къси, събрани в плоска главичка, клонките по дължината на стъблото събрани в снопчета, диморфни: две разперени и две-три увиснали, плътно прилегнали към стъблото. Стъбловите листа триъгълно езиковидни. Върхът заострен, обикновено с почти тръбесто завит ръб. Листата по клонките тясно овално-ланцетни, тези на вътрешните клонки на главичката в сухо състояние с извити върхове. Еднодомен, често спороноси. Спороносната кутийка кълбовидна.

Местообитания и популации. Среща се в торфища с умерено съдържание на минерални вещества и в мочури в субалпийския пояс. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност.

Разпространение в България. Пирин (Бъндеришки циркус), Рила (Долно Рибно езеро).

Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Нова Зеландия. Северно-субокеански вид.

Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.

Предприети мерки за защита. Популациите попадат в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.

Литература: Šmarda, 1970.

Автор Райна Начева


Sphagnum subnitens (карта на разпространението)

Sphagnum subnitens (илюстрация)