Sphagnum subfulvum Sjörs.
Сем. Sphagnaceae - Сфагнови
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишен листнат мъх. Образува светлоръждивокафяви до зеленикаво-кафяви чимчета с характерен метален блясък. Стъблата изправени, до 15 cm високи. Връхните клонки по-къси, събрани в плоска главичка, клонките по дължината на стъблото събрани в снопчета, диморфни: две разперени и две-три увиснали, плътно прилегнали към стъблото. Стъбловите листа триъгълно езиковидни, върхът заострен, плоскокраен или със слабо завит ръб. Листата по клонките широко овално-ланцетни, тези на вътрешните клонки на главичката с почти прави върхове в сухо състояние. Спороносната кутийка кълбовидна. Еднодомен, често спороноси.
Местообитания и популации. Среща се в умерено минеротрофни торфища и мочури в субалпийския пояс. Популациите са с ограничено разпространение и добра плътност.
Разпространение в България. Пирин (долните Кременски езера), Рила (край р. Маринковица).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България), Западна и Централна Европа, Северна Америка. Субарктично-алпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Основен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища го прави уязвим от случайни събития.
Предприети мерки за защита. Популациите попадат в границите съответно на националните паркове „Пирин“ и „Рила“ и природен парк „Рилски манатир“. Находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Вид, чийто местообитания се нуждаят от защита съгласно Закона за биологичното разнообразие; проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1962б; Roussakova & Ganeva, 2001.
Автор Райна Начева
