Sphagnum riparium Ångstr.
Сем. Sphagnaceae– Сфагнови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден торфен мъх. Образува рехави зелени или кафеникави чимове, достигащи на височина 25 cm. Клонките на върха с ограничен растеж, сбито разположени и образуват „главичка“. По дължина на стъблото клонките в снопчета по 4–5, 2(3) разперени и 2–3 увиснали. Стъбловите листа триъгълно езиковидни, на върха дълбоко или по-плитко 2-делни поради разрушаване на клетките. Листата на разперените клонки в сухо състояние слабо вълновидни. Спороносната кутийка е кълбовидна, издигната над „главичката“. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища, в мочури, край планински потоци и преовлажнени местообитания. Предпочита умерено богати на хранителни вещества почви. Образува самостоятелни чимове или расте заедно с други видовеSphagnum .
Разпространение в България. Двете находища на вида са в Рила, туристически комплекс „Боровец“. Съобщени са от различни автори през различни години. Едно от находищата е на надморска височина 2000 m, по пътя Боровец – Мусала.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Румъния), бореалната зона на Европа (обилен в Северна Скандинавия), Азия, Севeрна Америка. Бореално-планински вид.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване и антропогенно замърсяване на въздуха и водите, нарастващ туристически поток. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата, намиращо се на 2000 m н. в. попада в национален парк „Рила“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Находищата в България са в най-южната част на ареала. Необходимо е дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Podpéra, 1911; Ganeva & Düll, 1999.
Автор Анна Ганева
