Sphagnum cuspidatum Hoffm.
Сем. Sphagnaceae– Сфагнови
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен връхноплоден торфен мъх. Образува зелени или жълто-зелени до кафяво-зелени чимове, високи до 15 cm при сухоземните форми и често по-дълги при водните. Стъблата изправени, зелени. Клонките на върха с ограничен растеж, сбито разположени, образуващи „главичка“. По дължина на стъблото клонките в снопчета по 3–5. Стъбловите листа равнобедрено триъгълни, 1–2 mm дълги. Листата на разперените клонки тясно ланцетни, 1,7–5,0 mm дълги, в сухо състояние често обърнати на една страна. Спороносната кутийка е кълбовидна, издигната над „главичката“. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се в сфагнови торфища, бедни на хранителни вещества и с повишена киселинност, често плаващ в локвите и понижените места. Расте самостоятелно или с други видовеSphagnum .
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – торфището в местн. Петрохан), Пирин (Василашките езера), Средна гора (Зап. – Лозенска планина).
Общо разпространение. Бореалната зона на Северното полукълбо (на Балканския полуостров в Босна и Херцеговина, България, Сърбия, Хърватска). Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване и антропогенно замърсяване на въздуха и водите. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Находището в Пирин е в границите на национален парк „Пирин“. Популацията в местн. Петрохан е включена в мониторинговата програма на Националната система за мониторинг на биоразнообразието. Всички находища попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Петров, 1963; Šmarda, 1970.
Автор Анна Ганева
