Малка ежова главица
Sparganium minimum Fries
Сем. Sparganiaceae – Ежоглавичкови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A1c; B2ab(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото дълго 20–50 cm, плаващо, рядко изправено. Листата най-често плаващи или изправени, светлозелени, плоски, широки 2–8 mm, без средна жилка. Съцветията с 2–3 главички, съставени от женски цветове и само с една, рядко 2, главички с мъжки цветове. Всички главички приседнали или само най-долната с женски цветове, с къса дръжка. Плодникът елиптичнояйцевиден, с късо стълбче и яйцевидно или ланцетно близалце. Плодът почти приседнал, широко вретеновиден или овален, с по-тясна долна част, матов. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Видът се среща в блата, мочурища, торфища, постоянни сладководни езера. Субпопулациите на вида са съставени от единични индивиди или малки групи, силно фрагментирани
Разпространение в България. Софийски район (Казичене), Витошки район (Витоша), Знеполски район (Драгоманско блато), Родопи (Ср.).
Общо разпространение. Северна и Средна Европа, Балкански полуостров (България и Североизточна Югославия), северните части на Азия до Курилските острови, Северна Америка
Отрицателно действащи фактори. Предимно от антропогенен характер – пресушаване на заблатени територии, замърсяване на сладководните басейни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от субпопулациите на вида попадат в границите на природен парк „Витоша“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово. При необходимост обяваване на допълнителна защитена територия за опазване на популацията на вида.
Литература: Йорданов, 1963; Кочев, 1984.
Автор Десислава Димитрова
